Вход
| Българско и европейско законодателство |
 |
 |
 |
|
В страните-членки на ЕС властва концепцията, че все още не са предоставени ясни сигнали от научните среди, че генно модифицираните храни са безопасни. В сила е така наречения „предохранителен принцип”, залегнал в Конвенцията за биологично разнообразие на ООН. Генното модифициране представлява прибавяне на определени гени към семената на растенията, като по този начин се засилва устойчивостта на посевите спрямо инсекти, плевели и други вредители. На теория това би увеличило реколтата и би намалило цените на селскостопанските продукти. По-оптимистично настроените учени, считат че в бъдеще процесът би могъл да доведе и до повишаване на хранителната стойност. През 1994 г. ЕС одобрява вноса и производството на 9 вида генно модифицирани посеви (соя, 4 вида царевица и др.). След много напрежение и спорове, нови видове са добавени в края на 1998 г. Официалното отхвърляне на възможността за използването им в селското стопанство се обяснява с противопоставяне на европейските потребители с аргументите: 1. Генните манипулации са против законите на природата 2. Генно модифицираните храни са вредни за здравето на потребителите 3. ГМО могат да окажат вредно въздействие върху околната среда Дебатът засяга най-вече факторите, свързани с безопасността и здравето на потребителя. Последните реформи в общата селскостопанска политика на ЕС, засилва стимулите за производство на екопродукция, при изключително субсидирания екопазар. Генно модифицираните храни имат труден достъп, тъй като са ценово неконкурентно способни. Спорът ще се реши на полето на Световната търговска организация (СТО), където САЩ внася искане да бъде отменен мораториумът на ЕС за внос на генно модифицирани семена. Според разпоредбите на СТО всяка държава може да регулира вноса на посеви и храни, в зависимост от определени здравни и екологични норми, като тези норми са „солидни научни доказателства”, в противен случай не може да има „необосновано отлагане”. САЩ настояват, че не съществуват подобни научни твърдения, осуетяващи вноса на генно модифицираните храни, а забавянето на решението на ЕС е прът в установените правила за търговия. Въпреки всичко едва ли в скоро време ЕС ще промени отношението си към генното инженерство като цяло. България е синхронизирала законодателството с това на ЕС. Обучени са около 70 специалиста за контрол на нови и генно модифицирани храни и 20 - за контрол на храни, обучени за изследване на храни, облъчени с йонни лъчения. Създаден е Експертен съвет за контрол на нови и ценно модифицирани храни. Към Националния център за опазване на общественото здраве е създадена референтка лаборатория за изследване на тези храни. РИОКОЗ – София, Стара Загора, Варна и Търново притежават съвременни лаборатории за подобни изследвания. 2003 г. е създадена Национална лаборатория за контрол на облъчените храни към Националния център по радиобиология и радиационна защита. 2004 г. столичния РИОКОЗ оборудва лаборатория за анализ на храни с: - целенасочено променена молекулна структура; През 1999 г. над 50 % от соята и повече от 1/3 от царевицата, отглеждани в САЩ са били генно модифицирани. Като цяло няма отделяне на традиционната от генно модифицирана продукция в държавите, където те се отглеждат. И така цялата продукция соя, царевица, рапично семе, изнесена от САЩ и Канада би съдържала големи количества генно модифицирани продукти. Генно модифицираните продукти биха пристигнали в България като царевица и соев шрот, ползвани основно за фураж или извлечени продукти – соев лецитин или рапично масло, които потенциално биха могли да се намерят в 60-70% от преработените храни. В България етикирането, което показва състава на хранителните вещества, съдържащи генно инженерни съставки също не се спазва достатъчно. Такива са продуктите от непреработената царевица, картофи или продукти като соев лецитин, царевично нишесте, захари, извлечени като сиропи от зърнени култури, използвани при напитки. След 1999 г. българската генно модифицирана царевица навлиза в хранителната верига на човека, главно чрез животни, консумиращи царевични продукти.
Строг закон, но слаб контрол Българският закон за генно модифицирани организми включва европейски директиви за работа в лабораторни условия при контролирани условия извън лабораториите, както и при освобождаване в околната среда и пускането на пазара. Освен този закон съществува и наредба към МЗ, която засяга храните. Следвайки европейските законодателства имаме праг от 0,9%, над който те трябва да бъдат етикирани като генно модифицирани организми. -Забрани за пускане в околната среда и на пазара освен цели сортове растения, независимо какви нови генни признаци се внасят в тях – тютюн, лозя, памук, маслодайна роза, пшеница, всички зеленчукови и всички овощни култури. Забрани за извършване дори на научни иследвания – тютюн, маслодайна роза и лозя. -Забрани за освобождаване на генно модифицирани организми в райони, включени в национлната екологична мрежа, както и в гранични зони около тази мрежа.(ако остане в наредбата може да понесем санкции от Европейския съд).
1999-2000 г. – опити в полето, т.е. освобождаване в околната среда на редица култури – царевица, картофи, слънчоглед, тютюн. Конвенционалният начин на земеделие ще бъде ще бъде преобладаващ при основните култури - пшеница, ръж, ечемик, ориз и повечето зеленчуци. Приоритет на органичното земеделие ще бъде и отглеждането на култури като лоза, тютюн, роза, малина, къпина, боровинка и др. В България все още няма създадени навици за прецизно и вярно описване на съдържанието на храните, няма нагласа у хората за следене на тази информация, а няма и добър контрол върху етикетирането. 1995 г. – ген, предизвикващ омекването на домати беше „изключен” като по този начин доматите могат да стоят до получаване на цвят и блясък и бъдат предложени на пазара. 1998 г. – зърнени култури – 71% от световното търговско зърно е генно модифицирано – хербицид толерантно.
Духът е излетял от бутилката и нищо не е в състояние да го върне, освен може би здравият разум. Картофи, устойчиви на колорадски бръмбар, краставици, резистентни към вируса на мозаечната болест, марули, домати, чушки, ориз, папая.... В списание Nature учени от САЩ – биолози, икономисти, еколози подхващат инициатива ”Преди всичко сигурност” за биотехнологичните продукти. Първите генно изменени продукти, предложени за храна на хората са сирене и домати. Генетично променена бактерия е използвана за продуциране на алтернативен ензим на химозина, който естествено се намира в стомDшното съдържимо на едрите преживни, за да бъде подсирено мляко и по такъв начин да се получи вегетарианско сирене.
|
