РЕЧНИК:

Антиген - всяка материална частица, която предизвиква образуването на антитела. За да стане антиген една структура, трябва да бъде открита като „чужда” от определени клетки на имунната система на организма.
Антитела - белтъчни молекули-имуноглобулини, които нормално се намират в кръвния серум. Появяването им е обусловено от антигени, а функцията им е да свързват тези антигени.
Бактерии – едноклетъчни прокариотни организми.
Бактериофаг - малка частица жива материя, която се състои от една нуклеинова киселина с големина около 10⁶ нуклеотида, опакована в проста белтъчна обвивка.
Библиотека геномна - ДНК от целия геном е нарязана на определени фрагменти и всеки фрагмент е включен вектор (подреден плазмид или фаг), за да се размножи при нужда в бактерия-гостоприемник (Ешерия коли) в неограничен брой клетки.
Библиотека от ДНК - копия: копия от всички и-PHK, които се съдържат в определена клетка в определен момент (получаващ се с помощта на обратна транскриптаза). Всяко копие се включва във вектор и се размножава като геномна библиотека.
Вируси - частици, подобни на бактериофагите, но се размножават в растителни и животински клетки. Някои вируси са по – големи от фагите.
Вектор - плазмид или бактериофаг, пригоден да въведе и размножи чужда ДНК е клетка-гостоприемник.
Ген - фрагмент от ДНК, съдържащ информация за синтез на определен белтък. Състои се от участък, който кодира аминокиселинната последователност на белтъка и промотор, който осигурява преписването на генетична информация от кодиращия участък в работни копия и-РНК.
Генетична информация - информацията, обуславяща съществуването и самовъзпроизвеждането на живите организми. Съдържа се в нуклеотидна последователност на ДНК.
Генетичен код – наборът от всички тройки нуклеотиди, на които съответстват 20-те аминокиселини от белтъците.
Геном - цялата генетична информация на една клетка (организъм).
Генна експресия - процесът на реализиране на генетична информация в генен продукт.
ДНК-полимераза – основен ензим на репликацията, който осигурява нарастване на полинуклеотидната верига на ДНК и има поправяща активност.
и-РНК - рибонуклеинова киселина,чиято функция е да пренася генетична информация в белтъксинтезиращия апарат на клетката.
Капсид – белтъчна обвивка на вирус, изградена от отделни белтъчни молекули-капсомери.
Капсомери – вирусни белтъци, които изграждат вирусната обвивка.
Клетъчна структура - клетки от многоклетъчни организми, които се развиват in vitro.
Нуклеотиди - четирите вида градивни единици на веригите на нуклеиновите киселини (А,Г,Ц и Т за ДНК: А,Г,Ц и У за РНК).
Плазмиди - затворени в пръстен ДНК вериги, отделени от основната ДНК в бактериалната клетка.
Рекомбинантна ДНК - ДНК, в която са събрани части от различни гени от различни организми (възможно е също така да съдържа и изкуствено синтезирани участъци).
Репликация – анаболитен процес на биосинтеза на ДНК; удвояване на ДНК; процес, осигуряващ съхраняване и предаване на генетичната информация от майчината на дъщерните клетки при клетъчното делене.
РНК-полимераза - ензим, който катализира синтезата на полинуклеотидната верига на РНК, като започва синтезата и удължава полинуклеотидната верига .
РНК (рибонуклеинова киселина) – биополимер, изграден от нуклеотиди, в състава на които присъстват азотните бази аденин, цитозин, урацил и гуанин, монозахариден остатък рибоза и остатък на фосфорната киселина.
рРНК (рибонозомна РНК) – РНК, която изгражда рибозомите.
Соматични клетки - неполовите клетки в многоклетъчните организми.
т-РНК - рибонуклеинови киселини, изградени от около 80 нуклеотида, които доставят в определен от кодоните ред необходимите аминокиселини за изграждане на полипептидни вериги.
Хромозоми - форма, в която се опакова ДНК по време на клетъчно делене, видима под обикновен микроскоп.
Хибридни молекули - нуклеинова киселина, в която двете вериги или отделни части от тях произхождат от различни молекули.
Хибридни клетки - клетки, получени след сливане от различни соматични клетки.
хибридоми - хибридни клетки, при които една от участващите в сливането клетки е била ракова (най-често от миелома).
Щам - микроорганизмите от един вид, които произлизат от общ родител (в същия смисъл за култивираните еукариотни клетки се използват понятията клон или клетъчна линия; за растенията – сорт; за животните- порода).